Сайт # 1 за имоти под наем във Велико Търново. Наеми на квартири, нощувки, магазини и офиси. Луксозни къщи за гости в Балкана.
ОБАДЕТЕ СЕ!
23.11.2024 04:23
 |
 |
 |
| Абонамент за Email новини | |||||||||||
|
|||||||||||
| ЦВЕТНИЦА – НАРОДНИ ОБИЧАИ, ПОВЕРИЯ И РИТУАЛИ | ||
Цветница (Връбница) се празнува в неделята, непосредствено след Лазарова Събота и преди Възкресение(Великден).Тогава се отбелязва тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим, в дните преди еврейската Пасха. В града Божият Син влиза, яхнал магаре. Магарето в случая символизира идване с мир и приятелство, за разлика от коня, с който обикновено се отправяли бойците на война. Христос идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на Иисус се носела навсякъде, всички били чули мълвата за чудесата, които бил извършил, и за силата на новата вяра. Разказвала се вече и историята на Лазаровото възкресение от предишния ден, което мнозина били видели с очите си и оттук нататък щели да го превръщат в една от най-вълнуващите легенди на християнството. Пътят пред Спасителя бил постлан с маслинови, лаврови и палмови клонки, с върба, цветя, здравец. Палмовите и лавромите клонки са символ на победата, а маслиновите – на мира. Мир, победа и любов носел Той на всички и отвсякъде се тълпели хора, които искали да Го зърнат с очите си, да Го докоснат, да бъдат наблизо. Постоянно се носели възгласи: „Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!“. Споменът за този чуден миг църквата празнува от 3 век след Хр. Както Лазар символизира границата между Хаоса и Реда и подреждането на света от зло към добро, така и Входът Господен в Йерусалим е също част от тази символика – на подреждането на проявения свят от хаос към ред – до деня на пълното разграничаване и обозначаване кое кое е – седмица по-късно, на Великден. Народна митология и обичаи. Макар и свързан с конкретно религиозно събитие, Връбница се празнува от народа повече като цветен, пролетен празник, в който Природата и Светът празнуват своето Ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на раждането на света за нов живот. С този празник е свързан и митологичният образ на Змея - същество, което, също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град и др. Затова пролетта и празникът са добър повод Змеят и разрушителната сила на времето да бъдат омилостивени, чрез различни магически ритуали, обредни песни и т.н. На Цветница момите трябва задължително да се предпазят от Змея – счита се, че само мома, което е участвала в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушителната и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, участвали в посветителските ритуали на Лазаровден. Народната митология, свързана със Змейовете и Змеиците е много образна и богата, освен опасни и зловредни, те често биват и добри, благоразположени и дори покровители на човека, а също така се счита, че смъртна жена може да роди змей. Тя го носи 11 месеца, даже има поговорка: „Змей ли носиш, та още го няма детето.“ Когато змеят се роди, много жени помагат в раждането и след това никоя не споменава нищо по въпроса – за да не се разбере, че новороденото е змей. Ритуали. На този ден се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените в черква цветя и клонки, носят се през целия ден и после се занасят вкъщи, като се поставят най-често при иконата у дома или на други ключови места. Според народните вярвания с тези осветени клонки може да се бае против уроки и болести при децата и животните. Със същите клонки или с върбови, осветени на Цветница венчета, могат да се правят през лятото тайнствени заклинания и ритуали, прогонващи градоносните облаци. С върбова клонка рано сутрин се ходи и на гробищата, за почитане на предците. Обичаят КУМИЧЕНЕ. Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки, венци и малко хлебче. Това хлебче се нарича „кукла“ – понеже е с формата на дете. Момите се нареждат до брега и пускат по течението китките или част от „куклата“, като следят чия китка или хляб ще излезе най-напред. Тази, чиято китка или парче хляб са първи –тя се обявява за „кумица“, най-главната. На нея ще оказват най-голяма почит в следващите дни. Преди да пуснат китките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от зчей, от неговата опасна и зловредна любов. След кумиченето вече не се страхуват от змея и пеят песни за любов, щастие, брак и т.н. Връзват люлки, на които първа се люлее кумицата, а после всички поред. Празненството завършват на гости у кумицата, където се поднася постна храна. Подрязване на лозите не бива да се прави на Връбница, защото се счита, че лозите няма да дадат плод. Интересен е и обичаят хората да си опасват кръста с върбови клонки на празника – като профилактика на болки в кръста и костите по време на тежката лятна полска работа. ЦВЕТЯТА. Цветето е много древен символ на пролетта, младостта, растежа, новия живот и красотата. Българските народни песни възпяват различни цветя – трендафила, босилека, ружата, здравеца, божура и др. Някои от цветята се наричат „лековити“, други – „момински“. Според народните вярвания невенът, божурът и игликата предпазват от „лоши очи“, от уроки, от самовили и други нечовешки същности. Здравецът се употребява във всякакви ритуали – поради своята вечна зеленина. Народът е определил и ралични „магьоснически цветя“ – това са росенът, перуниката, тинтявата, комунигата, омайничето и др. Те притежават различни свойства и сили, а споменът за тях говори за някогашните вярвания за одушевеността на растенията. В християнството цветята често символизират определен светец, самия Иисус Христос или новопокръстените във вярата. Символиката на цветята и растенията е нещо необятно и е нормално да е така, тъй като животът без тях е просто невъзможен. Те са тихите, непретенциозните, често незабележимите, но вечни спътници и помощници на човека. |
||
| Източник: tretooko.com | ||
| 19.04.2019 | ||
|
Warning: array_rand(): Array is empty in /var/www/cityrent.bg/pages/rand_hot_offer_property_bar.php on line 34