Сайт # 1 за имоти под наем във Велико Търново. Наеми на квартири, нощувки, магазини и офиси. Луксозни къщи за гости в Балкана.
ОБАДЕТЕ СЕ!
24.11.2024 07:53
 |
 |
 |
| Абонамент за Email новини | |||||||||||
|
|||||||||||
| Някогашната Нова година на старите българи | ||
В далечното минало, още когато идват българите по днешните наши земи, Нова година се е чествала на 21 декември – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На тази дата денят е най-малък и е наричан Полязовден, Млад Бог, Млад ден. Празникът на най-малкия ден, от който започва новият годишен цикъл, е бил прекрасен повод да се благодари на Природата и да се погледне към бъдещето с нови надежди и пожелания. По време на честването на старовремската българска Нова година са се изпълнявали различни ритуали: прикадявали пръст, вода, дърво. В огнището горял „бъдникът” (голям пън, който се приготвя от рано и който гори продължително). Приготвяли се девет жертвени храни – свинско, печено на бъднивечерското огнище; обредни хлябове със златна или сребърна пара в тях; дрянови клончета с пъпки. Обредните хлябове се украсявали със знака на слънчевия кръговрат и на щастието. Стопанинът на дома прикадявал трапезата, на която се слагали също мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на стария български обичай прикадяването. Впрочем самите думи „кадя", „кандило", „кадилница" и пр. са от български произход. Стопанинът бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите, облечени като коледари, обикаляли селищата с песни до разсъмване. Провеждали се спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) се гледало кой пръв ще прекрачи прага на къщата – какъвто е гостът, такава щяла да е идващата година. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня – колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Домакините го черпили с баница, питиета и ошаф и го дарявали с кравай и чорапи. Този български обичай, известен още като (С)полязуване (Споляз, Поляз), е важно доказателство за празнуването на деня на зимното слънцестоене като начало на следващата календарна година. Той има много древен, езически и предхристиянски характер и започва рано сутринта на 22 декември, първият ден след Единак или Еднажден (Игнажден). В много случаи стопанинът е канил предварително „избран полезник", който на 22 декември е идвал с пожеланието „Честита Млада година" и е отправял множество благословии. Свързването на този обичай към 22 декември е характерно само за народите в Източните Балкани и може да се счита са наследство от календарна система, чието начало съвпада с деня на зимното слънцестоене. А тъкмо такава е и календарната система на прабългарите. Новата година в двора на българските владетели била толкова известна, че даже в един китайски летопис се споменава за нея. |
||
| 22.12.2016 | ||
|
Warning: array_rand(): Array is empty in /var/www/cityrent.bg/pages/rand_hot_offer_property_bar.php on line 34