Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Разположен е по поречието на река Янтра в непосредствена близост до областния център Велико Търново.
Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище „Горна Оряховица“.
Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 м, докато най-високата точка е платото „Камъка“, с надм. височина 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини,имащи формата на грамадна подкова,отворена на изток.Височините са прорязани от пролома на р.Янтра,наречен Дервент.На запад от него е Беляковското плато,а на изток остават Камъка и Арбанашкото плато.Те са остатъци от силно разрушена антиклинала,изградена от долнокредни глини,пясъчниции варовици.Тя представлява плато,спускащо се на юг към Балкана,а на север към Дунавската равнина. Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии.
Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене.
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, и е най големия в Северна България.
На територията на града се намира предприятието за захарни изделия "Захарни Заводи" АД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на "ЦБА", „Кауфланд“ и магазин "ПЛЮС ДИСКАУНТ" който е първия магазин от тип дискаунт построен в България перз 2007г. През 2011г. магазина е ребрандиран на "ЛИДЛ".
От 1995 година Летище Горна Оряховица е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в една благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване. В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия. Данни за "Летище Г. Оряховица" ЕАД: Дължина на пистата 2500м. Широчина на пистата 45м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека. Най-близки търговски летища - Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ.
На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

Площ: 21.108 кв.км
Пощенски код: 5100
Телефонен код: 0618