Сайт # 1 за имоти под наем във Велико Търново. Наеми на квартири, нощувки, магазини и офиси. Луксозни къщи за гости в Балкана.
28.11.2024 21:44
Абонамент за Email новини | |||||||||||
|
Европейска инициатива "Нощ в музея" във Велико Търново | ||
21.05.2012 | ||
Гостите на вечерта опитаха сами да изсекат монети и наблюдаваха битка между римски легион и тракийски воини ПАТИЦА ПО РИМСКИ И ДВА ВИДА ХЛЯБ ОТ ВРЕМЕТО НА ПОМПЕЙ ОПИТАХА ВСИЧКИ, КОИТО ИЗБРАХА РИМСКАТА ВЕЧЕР В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Рецептите, по които бяха приготвени ястията, са взети от трактат за кулинарното изкуство на Апиций. Апиций е живял по времето на Тиберий, което е първата половина на I век сл. Хр., а трактатът му се нарича „За готварското изкуство”. „Апиций е бил главен готвач в императорския дворец и като такъв той е бил изключително богат. От достигналите до нас рецепти е ясно, че е бил и изкусен експериментатор”, разказва Павлина Владкова, археолог в Регионалния исторически музей. Повече от 100 рецепти на въпросния Апиций са достигнали до нас. Неговият трактат е може би една от най-преиздаваните книги в света. Копие от тази уникална книга има и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Римляните не са познавали картофите, нито доматите, кухнята им е най-вече средиземноморска, с обилно количество лук, чесън, ряпа, моркови, праз, грах и леща. Лещата въобще е била на специална почит, защото се е смятала за храната, която дава сила. За специалната Римска вечер в музея обаче организаторите се бяха постарали с повече от леща. А заедно с римските ястия, сготвени от съвременен търновски готвач, гостите имаха възможност да опитат и родно младо вино. Балерината от търновския театър Албена Костова показа танца на Саломе, останал в световната история като едно от най-трагичните събития, защото тогава вземат главата на Йоан Кръстител. ЕРОТИЧНА ИЗЛОЖБА „СЕКС ИЛИ СИМВОЛ” БЕШЕ ДРУГАТА АТРАКЦИЯ, КОЯТО МУЗЕЯТ ПРЕДЛОЖИ НА СВОИТЕ ГОСТИ. За първи път бяха показани археологически находки, за които специалистите продължават да се чудят дали става дума за секс, или в тях се крие закодиран друг смисъл, свързан с представите, вярванията, религиозните церемонии и ритуали на древните. Няколко статуетки на Венера, които представят богинята в типа „Срамежливата Венера” – права, гола, със заметната през краката красиво надиплена дреха, имаше в експозицията. Една глинена апликация, която изобразява Ерос и Психея, глинена лампа, украсена с релефна еротична сцена, която трябва да се приеме като брачно тържество, и четири фалоса съхранява още музеят. Специални гости бяха легионерите от свищовската Първа тракийска кохорта. Групата за исторически възстановки пресъздаде битка между римски легион и тракийски воини. Всеки гост в музейната нощ получи символичен подарък - сувенир, както и възможност да се снима с римски центурион, сенатор или патриций. Най-смелите пък имаха възможност да се пробват в сеченето на монети. С атрактивната програма, която приключи в ранните часове на следващия ден, специалистите от Регионалния исторически музей отбелязаха европейската инициатива „Нощ в музея” и Международния ден на музеите 18 май. Всички служители на институцията се появиха пред гостите си, пременени в римски тоги, хитони и туники, изработени от Ценка Кирова, реставратор в Лабораторията за консервация и реставрация на музея. Сашка АЛЕКСАНДРОВА УЧЕНИЦИ ПОДАРИХА ПРЕПИСИ НА УНИКАЛНИ КНИГИ СТРАНИЦА ОТ ИЗВЕСТНОТО РЕЙМСКО ЕВАНГЕЛИЕ И КОПИЕ НА ЛИСТ ОТ ЕВТИМИЕВИЯ СЛУЖЕБНИК подариха ученици от Елена на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Двете страници са изработени от тях върху пергамент, направен по средновековна технология, без използването на химикали. Учениците са възпитаници на СОУ „Иван Момчилов” в Елена и участници в кръжока към читалище „Писмена” в село Багалевци с ръководител Йордан Минчев. Те направиха дарението си в Деня на музеите 18 май. И двете копия, направени от децата, ще бъдат експонирани в залите на музея. Прочутото Реймско евангелие е останало в историята с факта, че върху него при коронация са се клели няколко френски крале. То се състои от две части, 32 страници от които са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица. Евтимиевият служебник е съставен през 80-те години на ХІV век, известен е още като Софийски требник. Копието на страница от него учениците са изработили и по повод 600-годишнината от успението на св. Патриарх Евтимий, разказва председателят на читалище „Писмена” в Багалевци Николай Иванов. ИЗЛОЖБА НА ЗЛАТНИ И СРЕБЪРНИ НАКИТИ В ПАВЛИКЕНИ Златните и сребърни накити, намерени при строителни дейности в самия град Павликени, както и тези, откривани през годините случайно или при проучвания в региона на съвременния град, бяха показани в изложба. Експозицията беше част от проявите, които Историческият музей в Павликени организира по европейската инициатива „Нощ в музея”. В четвъртък вечерта беше представена и книгата на доц. д-р Павлина Владкова „Производственият център при Павликени (Долна Мизия)”. Книгата е посветена на най-добре запазените и проучени в Югоизточна Европа римски работилници за производство на керамични изделия. Вилата и керамичният комплекс са проучени още през 70-те години на миналия век от археолога Богдан Султов. Част от намерените от него находки също бяха включени в изложбата, организирана от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Историческия музей в Павликени. Експозицията беше посветена на бита и културата на населението, обитавало вилата при Павликени. ДЕЦА РЕСТАВРИРАХА КЕРАМИЧНИ СЪДОВЕ В ТЪРНОВСКАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ 50 ЛЮБОПИТНИ ТЪРНОВЦИ ПРЕМИНАХА ПРЕЗ ЛАБОРАТОРИЯТА ЗА КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, за да видят как специалистите реставрират разкритите при археологически разкопки артефакти. Търновската лаборатория е втората по големина в страната и през ръцете на седмината експерти преминават материали от керамика, метал, стъкло, дърво, камък, порцелан и органични материали. При нас е единственият специалист по тъкани - Иван Чокоев, който е и ръководител на лабораторията. Сашко Дончев реставрира оръжия, Руен Хаджиниколов обработва и материали от керамика и стъкло. Милка Каращранова работи върху метал и органични предмети, Снежана Илиева реставрира керамика, а Анна Мартинова – метални находки. Последните попълнения са майка и дъщеря - Ценка и Михаела Кирови, които за няколко дни са ушили 19 тоги и хитони за Римската вечер в музея. В тази лаборатория са обработени всички златни и сребърни съкровища. Тук чака реставрация и най-старият гроб, който Недко Еленски намери преди години край Джулюница. Реставраторите работят с медицински уреди, които се срещат в зъболекарските и очните кабинети, и най-вече хирургически инструменти, обаче и те се оказват твърде груби за дребните предмети, които трябва да обработват. РЕСТАВРАЦИЯТА Е ВТОРИЯТ ЕТАП ОТ ОБРАБОТКАТА НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ И ЕТНОГРАФСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА. Керамиката, която е най-интересна за археолозите и скучна за обикновения зрител, се оказва и най-сериозното предизвикателство за реставраторите. Когато трябва да изваят наново някое гърне и не всички парчета са налице, те запълват липсващите части с гипс. След това слагат оцветители, за да добият гипсовите отливки цвят. Накрая новите попълнения се тонират. Но е задължително реставрираната част и оригиналът да се отличават по цвят. Това е според изискването на Венецианската харта, която е етичният закон на реставраторите. Как се прави това имаха възможност да видят посетителите и дори да опитат сами да сглобят керамичен съд. Най-смели в това се оказаха децата, които минаха през лабораторията на музея. Те получиха парченца, които трябваше като пъзел да напаснат, за да възстановят целия съд. Всички, които дойдоха в лабораторията, видяха и вече реставрирани огромни съдове, разкрити при разкопки в Петко Каравелово. Те са находки на Александър Чохаджиев и са обработени от Иван Чокоев и Снежана Илиева. Двамата са успели да реставрират съд на повече от 6000 г., проследявайки историята му в снимки. ДЕСЕТКИ ЧЕКМЕДЖЕТА, НАЙЛОНОВИ КЕСИЙКИ И КУТИИ КРИЯТ СЪКРОВИЩАТА, НАД КОИТО РАБОТЯТ РЕСТАВРАТОРИТЕ В ТЪРНОВСКАТА ЛАБОРАТОРИЯ. В нея са идвали за консервация и реставрация материали от различни български музеи. Тя е създадена в края на 60-те години от най-изтъкнатия реставратор на археологически материали в България проф. Веселина Инкова. |
||
Източник: http://www.borbabg.com | ||
|
Warning: array_rand(): Array is empty in /var/www/cityrent.bg/pages/rand_hot_offer_property_bar.php on line 34