Сайт # 1 за имоти под наем във Велико Търново. Наеми на квартири, нощувки, магазини и офиси. Луксозни къщи за гости в Балкана.
ОБАДЕТЕ СЕ!
29.11.2024 01:58
 |
 |
 |
| Абонамент за Email новини | |||||||||||
|
|||||||||||
| Велико Търново започна тежката битка за европейска столица на културата | ||
| 23.03.2012 | ||
| 4 086 001 лв. е заделило Министерството на културата за градовете, които са решили да участват в надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г. В края на м.г. министър Вежди Рашидов подписа договор за 5 504 882 лв. по ОП за устойчиво развитие на регионалния туризъм. Най-големият проект, който ще получи финансиране е “Европейска столица на културата – създаване на условия за избор на български град – европейска столица на културата, в края на 2012 г. Фокус – София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново”. Дълга и тежка е процедурата, по която градът ни трябва да премине, за да достигне до финала, каза кметът Даниел Панов. Предстои седемте града да кандидатстват с проекти за фестивалите, които искат да развиват. Критериите за участие ще бъдат обявени от културното ведомство до края на 2012 г., а първата селекция ще се състои през 2013 г. Тогава ще стане ясно и кой от проектите колко пари може да спечели в рамките на тези 4 млн. лв. Окончателната оценка ще бъде ясна в края на 2014 г. и през 2015 г. Съветът на министрите на ЕС ще обяви града, който ще кандидатства за европейска столица на културата през 2019 г. Велико Търново започна подготовката за тежкото състезание още преди година. Тогава беше създаден инициативен комитет, в който участват кметът Даниел Панов и неговият заместник Ганчо Карабаджаков, директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов, Иван Димитров и арх. Донка Колева от Дирекция “Култура” на Общината и археологът Хитко Вачев. Техните усилия са подкрепени от двата университета, неправителствени и младежки организации, професионални и стопански съюзи. “Младежта на Европа пази културно-историческото наследство” е основната тема в концепцията, по която екипът работи за постигане на крайната цел. Със съществуващите над 15 фестивала и провеждането на още десетки европейски фестивали и форуми в областта на науката, културата, изкуствата, опазването на паметниците на културата старата столица ще кандидатства пред ЮНЕСКО за статут на фестивален град. В програмата са заложени много прояви с международно участие, сред които европленери по изкуствата, европейски архитектурен пленер, европейски фестивал на реставраторите, на сценичните изкуства, европейски фестивал на уличните артисти. Членовете на инициативния комитет обмислят възможността в старата столица да заработи Институт за средновековна култура и в същото време градът ни да се превърне в център на ултрамодерните изкуства – пърформанси, инсталации, графити. Работи се над създаването на европейски скаутски или поклоннически фестивал, университетски форум, мотосъбор, който да събере моторджиите от цяла Европа, както и създаването на Европейски младежки симфоничен оркестър. В него ще бъдат събрани само млади музиканти от всички 27 страни – членки на ЕС, които ще репетират във В. Търново и ще концертират тук. При подготовката на кандидатурата ще бъде засилена процедурата и за обявяване на групов паметник на културата на културно-историческите паметници в Арбанаси и манастирът “Св. св. Петър и Павел”. По две държави получават предложения всяка година да номинират свои градове за европейски културни столици. Съветът на министрите на ЕС е отправил покани към България и Италия. Това означава, че през 2019 г. и двете държави ще имат по един град, обявен за столица на европейската култура. Кандидатурата на В. Търново вече подкрепят кметът на Истанбул, полският град Краков и Лил, Франция. И трите града са били център на европейската култура. Проектните предложения на кандидатите се оценяват от комисия от 13 души. Седем от тях се избират от евроинституции – по двама от Европейския парламент, от Съвета на ЕС, от ЕК и един от Комитета на регионите. Останалите шестима се номинират от държавата членка, която ще излъчи европейска столица на културата. Критериите за оценка на културната програма са разделени в две категории – “Европейско измерение” и “Град и граждани”. Първото означава да се насърчава сътрудничество между хората на културата и изкуството и градовете от съответната държава и другите страни – членки на ЕС във всички сектори на културата. Вторият критерий изисква да се подчертава богатството на културното разнообразие в Европа. И на трето място е изискването програмата да извежда на преден план общите аспекти на европейските култури. По отношение на критерия “Град и граждани” програмата трябва да насърчава включването на жителите на града и неговите околности и да повишава техния интерес, както и интереса на живеещите в чужбина. Резултатите от дейностите трябва да имат устойчив ефект за развитието на града. От 2010 г. е учредена и наградата “Мелина Меркури”, с която удостояват новите европейски столици на културата. Отличието е на стойност 1,5 млн. евро и заменя съществуващата досега субсидия, с която се финансират градовете домакини. До края на 2014 г., когато ще станат известни европейските столици на културата за 2019 г., има немалко време. Високите изисквания са истинско предизвикателство за всеки кандидат. За България това ще бъде най-мащабното международно събитие. Показателни са неговите количествени параметри: ще бъдат реализирани вероятно между 300 и 500 културни проекта на територия от около 20 000 кв.км. По един или друг начин ще бъдат въвлечени около 2 млн. участници, посетители, организатори от страната и чужбина. В периода 2014-2020 г. одобреният град ще изразходва не по-малко от 50 млн. евро за подготовката и реализацията на културната програма. Допълнително ще бъдат инвестирани 150-200 млн. евро в инфраструктурата – културни обекти, пътища, паркове и др. Голяма част от тези средства ще дойдат от структурните фондове на ЕС. По силата на действащата практика българското правителството също ще бъде задължено да включи приоритетно в инвестиционните си проекти редица обекти в избрания град и регион. От конкретните организатори в голяма степен зависи доколко ще бъдат ангажирани местни фирми за изпълнение на различни дейности, а от там и за откриване на допълнителни работни места. Големият шанс на инициативата е да покаже нагледно как чрез културните дейности може да се генерира осезаем и траен икономически растеж на определен регион. Опитът на досегашните 37 европейски столици на културата с малки изключения показва, че разумно и ефективно похарчените средства са стимул и за увеличения туристически поток, съживяването на различни производства и услуги, повишаването на качеството и квалификацията на човешките ресурси. Местните жители заживяват с по-голямо чувство на сплотеност, повишава се самочувствието им. Инициативата на ЕС е от 1985 г. Европейска столица на културата е инициатива на ЕС за популяризиране на културното наследство и взаимно опознаване на гражданите от Стария континент. Тя датира от 13 юни 1985 г. под името “Европейски град на културата”, когато за център на Европа беше избрана гръцката столица Атина. От 1999 г. програмата променя названието си. Досега титлата са притежавали над 37 града. През 2008 г. за нея се пребориха Ливърпул във Великобритания и Ставангер в Норвегия. Година по-късно щафетата се пое от други два европейски града – Вилнюс и Линц. През 2010 г. по изключение избраните градове бяха три Есен в Германия, турският Истанбул и Печ в Унгария. През 2011 г. за културни столици бяха избрани финландският град Турку и столицата на Естония Талин. За 2012 г. с признанието се кичат Марибор в Словения и Гимараеш в Португалия. Като част от програмата “Регионално сближаване на Изтока”, Марибор например съчетава дейностите на пет града от източната и южна част на страната, всеки от които ще представи своята културна специфичност. Град Веление ще подчертае индустриалното си наследство, Птуж – известните си паметници на миналото и етноложки атракции, Ново Место ще представи своите вази за маса, Мурска Сабота – своята селска култура, Словени Градец – носи заглавието “Посланик на мира”, получено от ООН. Това е слабо развит район, с явно повишено осъзнаване на собствените си културни традиции и възможности, които могат да предложат и да допринесат за националната интеграция и повишаване на жизнения стандарт. |
||
| Източник: в-к Янтра Днес | ||
|
Warning: array_rand(): Array is empty in /var/www/cityrent.bg/pages/rand_hot_offer_property_bar.php on line 34